Най-разпространеният метод в етапа на формиране на мембранния материал е методът на фазова инверсия (NIPS, не-solvent-индуцирано фазово разделяне). Този метод обикновено включва разтваряне на полимерни материали (като PVDF, PES и т.н.) в органичен разтворител за създаване на разтвор за отливане, който след това се формира чрез екструзия или покритие. След това разтворът се поставя във водна коагулационна баня, за да се подложи на фазово разделяне, което води до мембранен слой с микропореста структура. Този процес определя разпределението на размера на порите на мембраната, порьозността и характеристиките на първоначалния поток.
Етапът на кондициониране на структурата обикновено включва добавяне на поро{0}}образуващи агенти или модифициращи добавки за подобряване на хидрофилността и противообрастващите свойства на мембраната. Едновременно с това, чрез контролиране на температурата на коагулационната баня, скоростта на изпаряване на разтворителя и процеса на разтягане, механичната якост и еднородността на структурата на порите на мембранните влакна или листове могат да бъдат регулирани. За мембраните с кухи влакна трябва да се формира двуслойна структура едновременно по време на предене, за да се подобри устойчивостта на натиск и ефективността на филтриране.
Етапът на капсулиране на модула изисква свързване и фиксиране на подготвените мембранни влакна или листове, за да се образува пълен мембранен модул. Обичайните методи включват заливане с епоксидна смола или капсулиране с горещо{1}}топене, фиксиране на мембранните влакна в крайни плочи или тръби за събиране на вода, за да се осигури надеждно запечатване на канала за пермеат. Накрая, след почистване, накисване и тестване на ефективността, мембранният модул може да бъде приложен към мембранната биореакторна система за постигане на стабилно разделяне на твърдо-течно вещество.